Програма
Ден 1 :
Полет от Терминал 2 от София за Доха в 12:50. Кацане в Доха в 18:30 и излитане за Кочи/Керала в 19:20.
Кацане в Кочин (в 02:15ч.). Трансфер до хотела. Вечеря. Нощувка.
Ден 2 :
01.12.2023 Кочин/Керала
Закуска и начало на обзорната ни екскурзия. Кочин е открит от Вашку да Гама и е първото място в Индия, където се заселват европейците. Днес той е един от най-големите центрове за търговия с подправки и столица на щата Керала.
Нашето пътешествие ще започне с Форт Кочин и църквата Св. Франциск - най-старата църква в Индия. Фортът е построен през 1503 г. от португалски францискански монаси и е почитан от римокатолици и холандски протестанти, същевременно е важна военна база, корабостроителен, търговски, културен и религиозен център. Вечеря.
По-късно вечерта ще посетим изключителното танцово представление – Катхакали - традиционен индийски танц, който произлиза от щата Керала. Той е известен със своите красиви костюми, традиционни музикални инструменти и драматични изявления, които са основа на представянето на епични и митологични истории от хиндуистката митология.
В представленията се използват маски, красиви костюми, изразителни гримове и традиционни музикални инструменти. Танцьорите използват сложни движения на тялото, жестове и изрази на лицето, за да пресъздадат сюжета на историята. Танцът Катхакали е обявен за национално богатство на Индия.
Ден 3 :
02.12.2023г. Кочин – Алепи / Alappuzha
Закуска и освобождаване на хотела.
Днес ще направим едно вълнуващо круизно пътешествие. Ще се качим на традиционните оризови лодки „кетувалам” и ще плаваме из живописните реки, езера и канали. На лодката ще ни бъде сервиран топъл обяд, късна закуска и чай. Ще акостираме при залез слънце, точно навреме, когато местните рибари вадят улова си. Ще разберем и колко зависим е бита им от тези води, бидейки тяхно основно средство за препитание.
Вечерта ще се разходим до близкото рибарско селище и който желае, можете да риболовства така, както местните го правят - с традиционна въдица от тръстика и тел.
Нощувка и вечеря на лодката.
Ден 4 :
03.12.2023 Алепи – Текади
Сутринта след закуска ще освободим лодката и ще се отправим към планинското селище Перияр, град близо до едноименния национален парк - един от най-богатите на животински видове резервати в Индия.
Той е съвкупност от безкрайни вериги от хълмове, слонове, чуруликащи птици, изумително красиви пейзажи и безкрайни плантации с аромати на подправки. Следобед, ще посетим една от тях. Ще видим реколтите от кардамон, канела, пипер, кафе и чай отблизо. Навръщане ще спрем на местния пазар, където ще можем да си напазарим свежи ароматните подправки. Вечеря.
Нощувка.
Ден 5 :
04.12.2023г. Перияр – Мадурай
Закуска и освобождаване на хотела.
Днес рано сутринта отново ще се качим на лодка, за да разгледаме резервата за диви животни „Periyar Tiger Trail”, който се простира върху 925 кв.км. по склоновете на югозападен Гат до границата на Керала с щата Тамил Наду и заобгражда езерото Перияр. От езерото "тръгват" двете важни реки в Керала – Перияр и Памба, които осигуряват необходимата за дивите животни и растения вода. Резерватът е дом на редки ендемични и застрашени животински и растителни и видове. Около езерото се среща високата до 2 м. слонска трева, горите са покрити с вечнозелени растения и дървета – тиково, розово, сандалово, джакаранда, манго, тамарин, смокиня, бамбук и други. Сред обитателите на резервата са тигъри, диви индийски слонове, маймуни, антилопи, глигани, диви кучета, леопарди, лангури, бизони, елени, гигантски катерици, летящите катерици Тревънкор, белки, рисове, лениви мечки, нилгирски тар (вид козел), гривест макак, нилгирски лангур, голямо разнообразие от птици и пеперуди и други.
След невероятната ни обиколка сред природата ще продължим към Мадурай.
Настаняване, вечеря и нощувка.
Ден 6 :
След закуска ще се отправим на целодневна обиколка на Мадурай. Градът е наричан още "Атина на Изтока", разположен е на брега на р.Вигай и се предполага, че е на 2500 години. В никакъв случай няма да пропуснем посещението на великолепния храм Шри Менакши (Meenakshi-Sundareswara), включващ 12 гопурами (кули), високи между 45–52 метра, украсени с над 33.000 изящни цветни скулптури на хиляди божества, забележителни стенописи и олтари. Посветен е на богинята Менакши (Богинята с рибешки очи), превъплъщение на Парвати, съпруга на бог Шива. Според легендите, тук се е състояла сватба между Шива и Менакши.
Вечерта ще присъстваме на молитвената церемония в храма.
Прибиране в хотела, вечеря и нощувка.
Ден 7 :
6.12.2023г. Мадурай – Шрирангам - Тричи – Танжавур
Закуска и освобождаване на хотела.
Отправяме се към град Шрирангам, приютил един от най-величествените храмове в Индия, посветен на бог Вишну, считан за един от най-важните центрове на вишнуизма - Шри Ранганатасвами (Sri Ranganatha Swamy). Храмът е известен с многобройните си езера и светилища, включително 21 гопурама (кули), които образуват едно от най-великолепните архитектурни творения в Южна Индия. Той е важно място за поклонение на милиони вишнуисти от цял свят и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Ще продължим към град Тиручирапали (Тричи)– древен град, владян от династиите Палава, Чола, Наяк, французите и британците, днес четвърти по големина в щата Тамил Наду.
След това ще се отправим към Танжавур, където ще се настаним и след крадка почивка ще се запознаем с него. Част от програмата ни ще бъдат художествената галерия и библиотеката Сарасвати Махал. Нощувка.
Ден 8 :
7.12.2023 Танжавур – Пондичери
Закуска и освобождаване на хотела.
Днес ще отпътуваме в посока Пондичери, а междинна спирка ще ни бъде Чидамбарам, където ще се "срещнем" с "Космическата танцьорка". Ще посетим главния храм на селището - Натарадж, издигнат от династията Чола в култ към Шива. Разпростиращ се върху земна площ от 40 акра и ограден с гопурами (кула), храмът се отличава с петте си сабхи (зала, в буквален превод „събиране на общността”). Продължаваме към Пондичери, където ще се настаним в хотел на морския бряг.
Възможност за аюверда масаж (срещу допълнително заплащане на място). Вечеря и нощувка.
Ден 9 :
08.12.2023г. Пондичери
Днешният ден е посветен на прекрасния Пондичери - бивша френска колония с шик и елегантност, каквито не се срещат никаде другаде в Индия. Град Пондичери е административен център на щата и има богата история. Основан е през 17 век, а през 18 век става френска колония, а след като Индия получава независимостта си през 1947г. градът бива управляван от индийското правителство. В Пондичери има множество архитектурни и културни паметници, в които прозира френската култура и архитектура.Ще посетим някои от най-популярните туристически забележителности - Rai Nivas, църквата Свещено сърце, ашрамът Шри Ауробиндо и "международния" град Ауровил. Ашрамът Шри Ауробиндо е основан от Шри Ауробиндо на 24.11.1926г. Шри Ауробиндо е бил известен философ, поет и духовен учител, който е живял в Пондичери през 20-те и 30-те години на миналия век. Той е основал Ашрама през 1926г. като място за духовна практика и изследване на човешката същност и смисъла на живота.В ашрама се извършват различни духовни практики, като йога, медитация, изучаване на ученията на Шри Ауробиндо и други духовни практики. Там се състоят лекции и семинари, провеждат се музикални концерти и други културни събития. Ашрамът Шри Ауробиндо се смята за едно от най-важните духовни центрове в Индия и света. Той има голямо значение за развитието на духовността в Индия и за възприемането на източните духовни учения в Запада. Основа на изследването на Шри Ауробиндо, е фокусът върху противоречието между земното (светското) човешко съществуване и човешкото желание за постигане на божествено съвършенство в живота. В наши дни Ашрамът се е превърнал в институция, с множество филиали по цял свят. Ауровил е експериментално градче, което е основаноо през 1968 г. от Шри Ауробиндо и неговата ученичка Матре, като целта им е била да създадат идеално общество, базирано на духовни принципи. Името на градчето, "Auroville", произлиза от имената на Шри Ауробиндо и Матре. Те създават града като едно място, където хората от цял свят могат да живеят заедно в мир и хармония, вдъхновени от идеята за една световна култура и един световен език. В центъра на Ауровил се намира Матримандир (от санскрит, „Обител на Божествената майка“), чиято архитектурна стойност е оценена като изключително постижение. Изграден е като "символ и отклик на човешкия стремеж към съвършенство. Районът в сферата и около нея е „Място за тишина“. Вътре в самата сфера се извиват спираловидно две рампи, които водят до климатизирана зала от бял мрамор, категоризирана като „място за намиране на съзнанието“. В центъра на тази зала има 70-сантиметрова монокристална топка върху позлатен постамент, а от отвор в тавана се спуска лъч от слънчева светлина и облива кълбото – като символ на прозрачността на материята за Светлината. Матримандир се захранва от фотоволтаична енергия и е заобиколен от градини, които ежедневно се подлагат на козметична грижа. Когато няма слънце или след залез, слънчевият лъч върху кълбото се замества с лъч от соларно заредена лампа. Лъчеобразно, от центъра на града, са разположени четири „зони“: „Жилищна зона“, „Индустриална зона“, „Културна (и Образователна) зона“ и „Международна зона“. Градът е заобиколен от Зелен пояс, който наред със защитната си функция е и поле за изследователска дейност в областта на екологията и включва ферми и лесовъдни стопанства, ботаническа градина, банка за семена, лечебни растения и билки, водосборни басейни и др. През февруари 1981 год., Людмила Живкова, тогава с ранг Министър на културата, посещава Ауровил в качеството си на един от петимата членове на Международния Консултативен Съвет към правителството на Индия по въпросите на Ауровил. Тя донесла в Ауровил български книги, икони и 1300 български рози, които години наред цъфтяли в градините на Матримандир, а някои ауровилци споделят как са били трогнати до сълзи от казаното от нея за новия свят и новите енергии, от нейното вдъхновение и присъствие. Тя е имала идеи за създаването на български павилион в международната зона на Ауровил с държавно участие (какъвто е замисълът за тези павилиони). Днес Ауровил е дом на около 2,500 жители от над 50 различни националности, включително българи. Връщане в хотела, вечеря и нощувка.
Ден 10 :
09.12.2023г. Пондичери - Махабалипурам
Закуска и освобождаване на хотела.
Отправяме се на юг от Мадрас към
следващата ни вълнуваща дестинация - град Махабалипурам
- древното пристанище на древната династия
Палава (Pallava). Палавите са създали много прекрасни монолитни храмове
(известни още като рати), паметници със скулптурни панели, пещери.
Признава се, че династията е поставила
основите на средновековната южноиндийска архитектура.
Храмът Кришна Мандапам притежава най-големия в света барелеф с размери 27m
x 9m, съдържащ фигури на богове, полубогове, хора, зверове, птици. Той е един
от най-старите, датира от 8 век сл. Хр. и е добър пример за първата фаза на
строене на структурни храмове в дравидски
стил.
Връщане в хотела, вечеря и нощувка.
Ден 11 :
10.12.2023г. Махабалипурам - Канчипурам/ Канчи – Ченай
Закуска и освобождаване на хотела. Днес
ще се отправим към Ченай, но първо ще посетим град Канчипурам. Канчипурам (Канчи) е разположен на
разстояние 70 км западно от Махабалипурам.
Считан за един от седемте най-почитани града на индусите, служил като столица
на Чола през 2 век пр.н.е. Канчи е
важно място за поклонение за будисти, джайнисти и индуси. Освен с храмовете си,
градът е известен и със своите тъкачи на коприна, които се заселили на това
място преди около четири века.
Отпътуване към Ченай. Настаняване в хотела, вечеря и нощувка.
Ден 12 :
11.12.2023г. Ченай
След закуска ще се направим на обзорна
екскурзия на града. Ченай е наричан и още „Вратата
към юга“, тъй като географското му положение го прави входна точка за Южна
Индия. Градът се намира на източния бряг на Индийския океан и е главният град
на щата Тамил Наду.
В древността Ченай е бил важен търговски
център и пристанище на Индийския океан, което е допринесло за значимостт му в
търговската и културна история на Индия.
Днес Ченай е един от най-големите градове в Индия и е важен център за
бизнес, култура, образование и туризъм. В града има множество университети,
храмове, музеи, паркове, магазини и ресторанти. Освен това, Ченай е важен
център на филмовата индустрия на Южна Индия, която е известна като
"Коливуд" (Kollywood) и се смята за един от най-големите киноцентрове
в Индия след "Боливуд" (Hollywood). Това прави Ченай важен културен
център и място за развитие на индийската култура и изкуство, особено в
контекста на Южна Индия. Сред популярните туристически атракции на града са
Калакшетра, храмът Шри Партхасарати,
храмът Капалисвара, Милапоре, базиликата на катедралата Сан Томас и Теософският
общество. Така наречената Фондация Калакшетра е
академия за изкуства и култура, посветена на опазването на традиционните
ценности в индийското изкуство и занаяти, особено в областта на танца
"бхаратанатям" и музиката на Гандхарваведа - едно от най-старите
индийски произведения, което се смята за част от Ведите.
Ще посетим още форт Сейнт Джордж, където в момента се
помещават секретариатът и законодателното събрание на щата Тамил Наду. Форт Сейнт Джордж е една от първите
построени британски сгради в Индия през 1644 г. Строителството на крепостта е
послужило като трамплин за развитието на търговията и по-нататъшното заселване
на района, който първоначално е бил необитаем.
Последна възможност за покупки на
подправки и подаръци. Вечеря в ресторанта на хотела.
Ден 13 :
12.12.2023г.
Следва късен трансфер до летището за полет в 03:20
до София с прекачване в Доха. Кацане на летище София в 11:50 ч.